Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.07.2012 01:10 - ВЪЗПРИЯТИЕТО В ЮЖНА ОСЕТИЯ ОТ ИЗТОЧНАТА ПОЛИТИКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Автор: inalpl Категория: История   
Прочетен: 1499 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 05.04.2013 01:57


 Доклад на Инал Плиев в международната научна конференция на Варненския свободен университет "Черноризец Храбър", 2011 година.
Уважаеми участници в конференцията!   Темата на моя доклад е «Възприятието в Южна Осетия от източната политика на Европейския Съюз». Преди да започвам, бих искал да отбележа, че през 1999 година работих пресс-секретар на предходния президент на Южна Осетия, след това – в Комитетът за правата на човека и религията на правителството на Южна Осетия, а от 2003 до 2008 години – като началникът на инофрмационен отдел на южноосетинската част на международната четиристранна Смесената контролна комисия за уреждане на грузино-осетинския конфликт. Сега съм обикновенен журналист на информационната агенция «Рес» и заместник-председател на надполитическа общественна организация.
 
Така, макар че сега не се занимавам с политика и не работя за правителството, имам доста информация по въпроса.
Възприятието на Европа, на Европейски Съюз, на неговата политика към Южна Осетия е доста противоречиво. 

С една страна, в Южна Осетия добре познават европейска култура. Творбите на такива велики европски писатели, поети и драматурги, като Шекспир, Молиер, Гьоте, Хейне, Данте и други не само са превеждани на осетински език, но и са чести гости на сцената на южноосетинския държвен драматически театър. В Южна Осетия знаят и тачат европейската култура.

С интерес се отнасят в Южна Осетия и към факта, че толкова много народи с по-различни исторически съдби, ниво на икономическото развитие, накрая, по манталитет, се мъчат да се объедини в една държавна структура и с успех градят общо бъдещо.

Не може да не придизвика уважението в Южна Осетия и сериозно деклариране на отношение в Европа към правата на човека, нейно искане да помогна на малките държави.

Не мога да промълча и за хуманитарни проекти, извършени от Европейския Съюз чрез Еврокомисията в Южна Осетия. Сред тях – рехабилитация на газови мрежи, на водопроводни обекти, на електрическата комуникация и други.

Предизвиква уважение в Южна Осетия и сериозната работа на специалната комисия на Евросоюза под ръководството на Хайди Талиавини за разследование на причините на началото на войната през 2008 година. Макар, че и без съгласието с някакви положения на доклада, в Южна Осетия високо оценен е негов обективен извод, че войната през 2008 година е била започната от Грузия.

В същото време в Южна Осетия има и някакво неразбиране, можем да кажем: някаква обида относно редица от стъпките на Европа, на Европейския Съюз.

Мисля, че, казано по деликатен начин, те няма да предизвикат отговорна обида, но могат да послужат като основа за обективно размишление и диалог.

Трябвам да отбележа, че основната причина на неразбирането на позицията на ЕС се отнася точно към политиката, към неговата политика спрямо Южна Осетия.

За съжаление, представителите на ЕС нямат разбирането за природата на южноосетинския въпрос. Мисля, че това няма зъл умисъл, но някаква, възможно, непредумишлена невнимателност към детайли, които могат да бъдат много важни, и затова бих искал да припомня някои факти. Бих искал, тази деликатен въпрос да не предизвика разбиране, че аз провеждам някавка политическа пропаганда. Бих искал да иллюстрирам с юридически факти и да просня, в какво са противоречията между ЕС и Южна Осетия. 

Известно, че Европейския Съюз и влизащите държави смятат Южна Осетия като сепаратистски регион, незаконно самоотцепил се от Грузия. Това често предизвиква остри изявления на редица отговори европейски представители спрямо Южна Осетия.

Позволявам си да напомня научното определение за сепаратизма. „Сепаратизъм – това е стремеж към отделяне, към обособяване. За разлика от национално - освободителното движение, сепаратизмът не отговаря на действителните потребности на общественото развитие, а изразява користните интереси на тесни слоеве от населенето, преди всичко на местната или на чуждестранния елит» (Кратък речник на политическите термини, Москва, «Политиздат»). Това е точно казано.  Излизайки от състава на СССР широките слоеве на населението от Грузинска ССР не спечелиха нищо. Напротив, те се оказаха в бедствено положение за разлика от процъфтяването, на което се радваха, когато се намираха в състава на СССР. 

Отправеното към Южна Осетия обвинение в сепаратизъм се появи в грузинската и западната пропаганда още през 1989 година, когато грузинските националисти поставиха въпроса за излизане от СССР. Това обвинение прозвуча парадоксално, защото народът на Южна Осетия тъкмо бе заявил волята си да не излиза от състава на СССР. Абсурд е наистина да се наричат сепаратисти тези, които не желаят разпадането на своята държава. 

Позволявам си да се позова и на закона на СССР «Относно реда за разрешаване на въпросите, свързани с излизането на съюзните републики от Съюза на ССР» (1990 година). Съгласно чл. 3 и 4 от този закон «автономиите в състава на излизащите републики сами определят своята съдба чрез референдум». Така на Южна Осетия като автономна област в състава на Грузинска ССР бе официално предоставено правото да се определи – излиза ли от състава на СССР заедно с Грузинска ССР, или остава в състава на СССР, или пък се провъзгласява за суверенна държава. През 1990 година Южна Осетия взела решение да остане в състава на СССР (повторя: това не е сепаратизм, не может да бъдет наричан сепаратист този, който не иска да излиза от състава на държавата, където се намира. През този период субект на международното право e бил именно СССР, а Грузия е била само един от субектите вътре в СССР. Тя изобщо не е била суверенна държава), а на 9 април на 1991 година Грузия излиза от състава на СССР. Така, Цхинвал и Тбилиси се оказаха в различните държави. Но това не е било решението на Южна Осетия, а решението на Грузия.

На 29 май на 1992 година, вече след разпадването на СССР, Южна Осетия се оказаха извън границите на каква би е била държава и се провозгласила независима държава. Самата Грузия в този период бе непризнана территория с население. Нейната независимост бе призната по-късно. Сега става въпрос: кой и кога от юридическа гледна точка наруших така наречена «териториалната целостност на Грузия»?

Таква дълга ретроспекция направих за да проясни причината на основни противоречия между Южна Осетия и Европейския Съюз във възприятието на населението на Южна Осетия. 

Трябва да отбележа, че европейската политическа и философска мисъл, идеите на свободата, равенството и братството на народите имали голям исторически резонанс в различни държави. Европа позиционира себе си като приверженка на тези високи идеали. По тази причина жителите на Южна Осетия беше изумени, когато високопоставени функционери на Европейския Съюз активно излизат с изявленията срещу независимостта на Южна Осетия.

В Южна Осетия също смятат, че в нашата държава има повече демокрация и законност, отколкото, например, в Грузия. Един от наи-силните аргументи е, че смяната на властта в Южна Осетия винаги става по мирен път, чрез избори, а в Грузия всеки президент след провозгласяването на независимостта, бил насилствено свален. В този смисъл Южна Осетия има повече причини да претендира за пъдкрепата на ЕС, отколкото Грузия.

С неразбиране и осъждение в Южна Осетия бяха възприняти изявления през 2008 година относно така наричана руската агресия срещу Грузия, но след една година комисията на ЕС доказала обратното. Русия е не агресор и окупатор. Тя е спасител и освободител на един малък народ, който не может да защити себе си.

Също в Южна Осетия смятат, че наблюдателите на ЕС си затварят очите за грузинските нарушения. Например през лятото на минала година е имало разполагането на грузински военни с тежка военна техника по границата с Южна Осетия, но наблюдателите на ЕС пазеха мълчание. Големи нарушения на грузинската страна нямат никаква реакция, но когато Грузия заявява за нарушенията от осетинска страна, представители на ЕС правят резки изявления. Също предизвика безпокойството изявленията на предходния ръководителя на мисията на Европейския съюз в Грузия, Ханс Йорг Хабер, който заявяви, че неговата задача, както и на колегите му, е да не допусне международно признание на Южна Осетия. Тази въпрос изобщо не влиза в негов мандат, даден му от ЕС. 

И ако резултатът на работата на по-високи инстанции и дейци на ЕС като комисия на госпожа Талиавини, на комисар на Съветът на Европа по правата на човека господин  Хаммарберг предизвика в Южна Осетия позитивен резултат, резултатът на такива изявления, като Харбера, е негативен за отношение и въприятие на ЕС в Южна Осетия. 

Надявам се, моя доклад, независимо от ограничението във времето, да помогне да се разбере сложната картина на възприятие в Южна Осетия от източната политика на ЕС.

И, накрая, двама думи.

Сега е сложен историческия момент, преживяван от цялото човество. Дълбоките промени на международното право, промени в традиционното мировъзприятие на цели народи и държави, усилението на реакционни и смятани за средневековни идеи, идващи от различни страни, поставят светът, също и Европа пред историческия избор: или падение към неконтролируеми процеси или разбиране и диалог.

Южна Осетия има голям шанс да изгради една не само независима, но и свободна държава – държава със свободен народ, сигурен в бъдещето си, с развити граждански институции, с подконтролни на населението управляващи, с отговорната власт. Има голям потенциал и за сътрудничеството на Южна Осетия с Европейския Съюз на полето на наука, култура, изкуство, образование и т.н.

Макар, че в Южна Осетия около 20 години е имало въоръжен конфликт и противостояние, ние сме гърди не само от това, че смогнахме да запазим независимостта си, но и в по-голяма степен от това, че смогнахме да запазим държавен университет, научно-изследователския институт, системата на здравоопазването, системата на училищно и предучилищно образование, избирателна система, системата на социално осигуряване и така нататък, само главно – морално-идейни ценности.

В съвременният свят такива малки държави като Южна Осетия не са екзотиката. В ООН има и по-малки държави.

Главното достижение на прогресивната човешка политическа мисъл е уважение към всеки народи, към всяка държава; всеки имат право на живот и свободното развитие, независимо от тяхни размери. Ние трябва да запазим доброто наследство, историческия завет на предишния поколения за дружбата, взаимоуважението и сътрудничество. 

Както никога преди, това е актуален.

Благодаря за внимание.
  Варна, Болгария, 10 юни 2011 г.  



Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: inalpl
Категория: История
Прочетен: 65917
Постинги: 26
Коментари: 10
Гласове: 27
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031