Сведения за борбата на най-добрите синове на България за освобождаване на своята страна от петвековния турски гнет проникват в Осетия, преодолявайки значителните за това време разстояния. Тези сведения имат случаен, епизодичен характер. Но и това е достатъчно в средата на зараждащата се национална интелигенция, в осетинското офицерство и в народните маси да назреят съчувствие и поддръжка на борбата на братския народ за свобода. Самият осетински народ е свободолюбив и болката на българския народ възприема като своя собствена и взема участие в Руско-турската война (1877-1878).

Осетинският войници в състава на Руската армия показмат чудеса на мъжество и героизъм. Техните доблестни подвизи са достойно оценени в България, където и досега могат да се видят паметници на осетинците, дали живота си за свободата на България. Те ще живеят вечно в паметта на българския и осетинския народи, техните имена грижливо пазят легенди и предания. В най-голяма степен героизмът на осетинците се е проявил по време на боевете при вр.Шипка, гр. Плевен... Не напразно генерал-майор Михаил Скобелев изпраща писмо до Руския император Александър II и изисква : “Изпратете повече осетинци!”.

Участието на осетинците има значение в битките за гр. Ловеч, гр. Плевен, гр. Пловдив и други. Известният български учен Георги Копчев е пише, че «Владикавказкия Казашки полк се отличава в щурмуването на укрепените турски позиции” ( Георги Копчев, “Мавзолеят на Плевен”, 1901, с. 207).

Осетинци са служат в състава на Владикавказки Казашки полк ( командир, полковник Пьотър Левиз-оф-Менар ) от I-а бригада ( командир, полковник Иван Тутолмин ) на Кавказката Казашка дивизия. Полка в състава на колони, участва в битки командвани от прославени пълководци като генерал-майор Михаил Скобелев, генерал-лейтенант Йосиф Гурко, генерал-майор Николай Столетов и генерал-лейтенант Фьодор Радецки. Отделни осетинци воюват и в редиците на Българското опълчение. Сред тях е героят от Руско-турската война Николай Караев - Дудар. Отрядът на славния безстрашен син на България Петко Войвода се сражава заедно с Владикавказкия полк. Изследователи обръщат внимание, че делът на осетинците в победата на Руско-турската война е съществен, съотнесен към неголямата численост на осетинския народ. Състава на Владиковказкия полк е малко повече от 300 души. Мястото на убитите и ранените се попълвало постоянно с подкрепления от Осетия. Непосредствено участие във военните действия вземат ок. 2 000 осетинци.

В рапорта си от 3 септември 1877 г. генерал-майор Михаил Скобелев пише: “ Въобще, поведението на Владиковказкия Казашки полк по безпримерна саможертва и рицарска храброст е повече от похвално”.

400 осетинци са удостоени с Войнишки орден „Свети Георги“, I, II, III и IV ст.